Какво
е влиянието на средата за едно дете? Кои са основните стилове на родителско
поведение?
Всички ние живеем в свят, в който отсъствието на физическа
безопасност влияе върху живота на много деца. Тук е важно да уточним, че има
голяма разлика между мерките за безопасност, които се предприемат от всеки един
родител, за да предпази детето си, и неговото чувство за безопасност. Едно дете
ако се чувства и усеща физическа безопасност, не се страхува. Точно затова е
редно постоянно да му показвате загриженост в моментите, когато се страхува,
така се учи да се доверява. Постепенно развива в себе си чувство на сигурност,
благодарение на хората, на които може да разчита. Дори по време на един
обикновен ремонт, може да поискате и вие помощ от децата си, като да ви донесат
малка част от строителни материали,
като четката за боядисване. Така и те ще се чувстват доволни, че могат да са от
полза.
Ако едно дете израства в условия на несигурност, постоянно
бива пренебрегвано, то се страхува, не
вярва на другите и се отдръпва. Един дом за детето е задължително да бъде
безопасно място. В него да се чувства в безопасност с родителите си и с всички
останали живущи в него. За да бъдете сигурни, че домът ви е безопасен,
погледнете с неговите очи. Специалистите са открили няколко основни типа
стилове на родителско поведение. Единият от тях е авторитетният стил. Той се
характеризира с това, че родителите
държат да контролират поведението на децата и в същото време да поддържат по
близки и топли отношения с тях. Тук не става дума просто да се постави една топлоизолация и да бъде топло,
под топло разбирайте начина по, който се общува с децата. При този родителски
контрол децата се приспособяват добре към променящите се условия в училище и в
общността. Следващият стил е авторитарният, при който родителите подчиняват
своето поведение на по сурови правила и
ги налагат на децата, без да им дават възможност да участват в процесите на
вземане на решения в семейството. Тук родителите дават точни указания и
заповядват. Тук се наблюдава една пълна липса на общуване между родител и дете.
Децата в такива семейства израстват затворени, боязливи и мрачни. Следващият
стил е либералният. При него има нисък контрол от страна на родителите и с
топли отношения в семейството. Родителите не налагат ограничения на децата, а
след време това ефектира децата и те могат да изпитват затруднения в ситуации,
когато трябва да сдържат поривите си или да отлагат удоволствието след
свършване на дадена работа. Вие виждате ли сте в някои от тези стилове като
родител?